История за жена, проявила достатъчно търпение и постоянство, за да види сбъдната своятa мечта. Казва се Юко Шимицу (Yuko Shimizu) Като девойка се премества да живее в Ню Йорк. Този град оставя силен отпечатък върху живота и за напред. Завръща се в родината си променена. От малка рисува, но в семейството й няма човек, който да я подкрепи. Завършва Реклама и Маркетинг, след което работи 11 години като корпоративен PR . Достатъчно дълго време, за да събере средства и да реши да осъществи своята мечта. Да се върне в Ню Йорк … и да рисува.
Така започва кариерата на жена със силна творческа душа, която прекроява своята съдба, за да стигне до незнайна висота,в това в което е добра ;) Илюстрация-та, да !
На христова възраст Юко заминава за Ню Йорк, записва се в School of Visual Arts, NY и през 2003г. се дипломира като Илюстратор и веднага започва да преподава Илюстрация и Анимация в същата школа. Зад гърба си има над 30 изложби ( групови и индивидуални ), повечето, от които в Ню Йорк. Работите и са представяни в страни като Англия, Канада, Япония, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Испания и Турция. Списъкът с клиенти наброява над 90 печатни издания, част от които: The New York Times, The New Yorker, Rolling Stone, People, Time, PLAYBOY , The Wall Street Journal, Entertainment Weekly и др. От корпоративните клиенти ще споменем само Microsoft, MTV, T-Mobile, Red Bull, Target, M.A.C. Cosmetics и др. Впечатляващо, нали ?
Творбите и са признати от най-престижните илюстраторски гилдии ( American Illustration , Society of Illustrators, Communication Arts), някои от отличените с награди илюстрации сме изложили тук:
Освен всичко това, за периода 2004/05г. нейни илюстрации присъстват в 12 издания, публикувани в Европа, Австралия, Азия и Америка ( включително изданието на Taschen “Illustration Now!”, което сигурно познавате).
Юко говори за процеса на илюстрация
” Най-хубавото за тази работа, е че илюстрираш неща, които никога не може да видиш по друг начин. Понякога мога да чета 20 страници материал, докато ми дойде идея, а понякога тя просто идва от едно изречение. И в двата случая първото нещо, което правя е brain-storming, а след това проучване в интернет. Там можеш да намериш всичко. Винаги е интересно, когато научаваш нови неща, за които не си и и помислял по-рано и чувството, че си станал малко по-умен след като работата е свършена е неописуемо.
Когато става въпрос за илюстрация за печатно издание, крайните срокове са ограничени. Седмица, а понякога между два и пет дена. Опитвам се през това време да скицирам от 2 до 4 различни идеи а след това ги сканирам и оцветявам с Photoshop. Рядко използвам, какъвто и да е друг инструмент освен Lasso Tool.. Хората често ме питат дали гледам снимки докато рисувам дадена човешка поза. Не го правя, освен при случаите, когато трябва да се нарисува конкретен човек. Очевидно не мога да направя илюстрация на Мадона или Боно без да използвам фотографии.
Едно от големите ми предимства, когато започнах обучението си в художествената школа, бе че можех да рисувам фигурите във всякаква перспектива. Просто затварях очи и си ги представях. В добрите дни мога да видя завършен проект върху бяла хартия и всичко, което ми остава да направя, е да следвам очертанията, които са запечатани в съзнанието ми. Може да Ви се струва странно, но това е начина, по който работя. Рисувам с японски четки, такива каквито монасите използват за преписване на будистки манускрипти. Забавно съвпадение е, че за будистите, използването на тези четки е медитация, а за мен самото рисуване е медитация. ”
За Юко Шимицу любимата работа е тази, при която няма арт директор. От години прави илюстрации за списание Village Voice. Модният раздел „ Elements of Style” и дава свободата да експериментира с композиция, стил и цветове, като визуализира собстено мнение по даден въпрос. Юко споделя, че това е работа, с която винаги се забавлява. Сами може да се убедите в това. Илюстрациите от тази серия са наситени с остроумни и закачливи идеи, орисува с ирония света на женската суета, игра с форми и познати символи, като крайния резултат със сигурност предизвиква усмивка у читателя.
Освен илюстрации, Юко рисува комикси, картини, прави обложки за книги и CDта.
Интервю на
Pine Magazine ;)
- Можете ли да ни разкажете малко за това, от къде сте, къде се намирате в момента и как се превърнахте в професионален илюстратор?
- Родена съм в Токио, Япония. Когато бях на 12 годишна семейството ми се премести в Ню Йорк, заради бизнеса на баща ми. На 15 се завърнах в Япония, взех бакалавърска степен, специалност Маркетинг и Реклама в Waseda University, Токио, а след това работих 11 години като корпоративен PR.Рисувам, от както се помня. Тъй като в семейството ми няма артисти, те искаха от мен да следвам нещо по-практично. Избрах да уча реклама и маркетинг, защото те са може би най-креативните дейности от практическото бизнес поле.Не мога да кажа, че работата ми като корпоративен ПР е била скучна. Беше достатъчно интересно. Дадох най-доброто от себе си за тези 11 години. Но през цялото време съм искала да рисувам и да взимам собствени решения, а не тези на шефовете. Беше ми ясно, че тази работа не е за мен. Също така винаги съм се смятала за различна от Япония, заради 4 годишния ми опит в Ню Йорк, а Япония е хомогенна страна, където е трудно да се приеме нещо различно. Исках да се върна в Ню Йорк, защото винаги съм чувствала това място като мой дом. Япония не беше такъв за мен.Трябваха ми цели 11 години, докато взема окончателното решение да се върна в Ню Йорк и да преследвам мечтите си. Изкуството.
Върнах в Ню Йорк като международен студент, взех магистърска степен по Илюстрация в School of Visual Arts in New York и от тогава работя като артист на свободна практика.
Забавно е как всичко, което си преживял в миналото се връща отново при теб и ти помага някак си. Обучението ми по маркетинг и реклама, както и 11 годишния ми опит в корпоративен PR ми помогна много, за да мога да управлявам малкия си бизнес за илюстрации и други изкуства.
- С какво рисуваш ? Какъв е начинът, по който стигаш до една идея и после я реализираш?
- Използвам индийско мастило за рисуване, върху акварелна хартия с японски калиграфски четки. Работя предимно с Adobe Photoshop за оцветяванията.
Има толкова много начини да разгърнеш една идея…Когато става въпрос за работа, чета темата много пъти, подчертавам, обобщавам, изваждам ключовите думи и започвам да скицирам малки части, а след това започвам да оформям нещата като цяло.
За личната ми работа, просто си наслагвам малки идеи в скицника, докато не дойдат големите идеи. Понякога не рисувам със седмици, понякога рисувам всеки ден. Зависи.
- От какво най-много се е повлиял стилът Ви ?
- Често казвам, че влиянието идва от всичко, което някога ми се е случвало в живота, и добро и лошо, което е истина. Всеки артист е различен, тъй като всеки от нас има различна история и идентичност. Обичам този факт.
Човек би казал, че съм се повлияла силно от Япоснката Едо гравюра върху дърво. Хокусай (Hokusai) за мен е номер едно, от както видях негова изложба в Токио, когато бях студентка. Беше нещо като просветление. Също така Утамаро (Utamaro) , Хирошиге (Hiroshige) и Кунийоши (Kuniyoshi) са ми любими. Но винаги се връщам към Хокусай. Той показва най-добрия смисъл на думата композиция. Също така руското авангардно движение, по-точно Александър Родченко (Alexander Rodchenko) и братя Стемберг (Stemberg Brothers). Трябва да призная, че съм се вдъхновявала много от ранното европейско дизайнерско движение, говоря за цветните схеми и композиция.
Матю Берни (Matthew Barney) и Антъни Джойколеа ( Anthony Giocolea) са ми любимите съвременни творци. Съшо така музиката на Бьорк. Обичам да се вдъхновявам от всичко около себе си и от всеки, който е оригинален.
- В работите ти има открити сексуални сцени. Това винаги ли е присъствало в стила ти, или сте го развила в последните години?
- Всъщност вече не правя сексуални сцени. Получи се така, защото когато се върнах отново в САЩ, осъзнах колко обсебени от секса са американците и тогава си помислих, че това е адски смешно. Също така намирах Азиатски и Японски фетиши, напълно нови като концепция за мен. За това реших да ги изкарам от системата ми като ги нарисувам.
Освен това, когато правих проекта с книгата на буквите, който беше част от дипломната ми работа, бях много слаба в периода на идейното изграждане като професионален илюстратор, затова трябваше да работя върху това, за да го подобря. Избирах думи, които не бяха логически свързани помежду си и започнах да изграждам образи от тези комбинации и така подобрих идейните си умения. Причината, поради, което темата на книгата е секс, е обусловена от факта, че е по-лесно да се направят смешни сексуалните образи, отколкото които и да е други. За мен този опит беше неповторим. Мисля, че вече мога да си плащам сметките като се занимавам с илюстрация, благодарение на дългите упражнения и способностите, които развих създавайки тази книга на буквите.
Всъщност, моите сексуални обтрази не са точно секс. Погледнете отблизо, никой от тях не прави буквално секс, нито имат нецензурирано съдържание.
Работата е там да накараш хората да мислят за секса, но всичко да си остане вътре в главата. Идеята е в това, да изхитриш публиката. Хе хе.
- Отразил ли се е живота ти в Ню Йорк върху стила ти?
- Не знам дали се е отразил на стила ми, но от както живея на два пъти толкова дълго в Ню Йорк, градът се е превърнал в неизменна част от живота ми. Очевидно това си личи в работите ми. Така, както не може да се извади японската част от мен, която също присъства в стила ми. Но това е преди всичко един естествен процес, който не усещам във всекидневието.
Освен това в условия на свободна практика, да живееш в Ню Йорк влияе много. Работя предимно за списания и вестници, като повечето от тях се намират в Ню Йорк. Лесно е да общуваш с тях. От единия офис, мога да отида до другия за 5 минути, да кажа „ здравей ” и да продължа с работата си и т.н.
- Има ли още нещо, което не сме те питали, а е важно да се знае?
- Хмммм, може би факта, че мразя Япония, и от както я напуснах през 1999 г. не съм се връщала нито веднъж. Също така, че от скоро съм постоянен жител на САЩ. В началото мразех хората да намират японското в работата ми и се борих, за това творбите ми да не приличат на японски. Но след дълъг период на неуспешни опити, реших да се възползвам от този факт, че съм японка и да не се опитвам да го променя. Тогава започнах да работя върху проектите с образите на Азиатски и Японски жени и след това всичко си дойде на мястото…
