Вико Магистрети е роден в Милано на 6.10.1920 г. и завършва архитектура през 1945-та година. След това започва да работи в студиото на баща си и от 1948 г. нататък взима участие в разнообразните издания на триеналето в Милано.
Неговите продукти са показвани на големи дизайнерски изложения нявсякъде из Европа, САЩ и Япония и са включени в постоянните изложби на най-големите музеи в света. Дванадесет от неговите произведения са част от постоянната колекция в Музея на Модерното Изкуство (M.O.M.A.) в Ню Йорк. Той е член на академията San Luca в Рим; той е почетен член и почетен гост-професор на лондонския Royal College of Art, и е избран за кралски индустриален дизайнер от Кралската Общност на Изкуствата. Той е и почетен член на Шотландското Кралско Обединение на Архитектите.
Eто някои от неговите творения:


Повече информация за дизайнерската работа на Вико Магистрети:
artemide.it
campeggisrl.it
cassina.it
depadova.it
flou.it
fritzhansen.com
kartell.it
schiffini.it
Eто и интервю на Вико Магистрети направено за designboom.com:
Кой е най-хубавият момент от деня?
вечерта, защото е хубаво да не се налага да мислиш.
Какъв тип музика слушате в момента?
Аз слушам само класическа музика. Обичам Моцарт и не разбирам нищо от друга музика. Не се интересуам от музика, по-късна от тази на Шуберт. Харесвам музиката до времето на Бетовен, включително неговата.
Слушате ли радио?
Слушам музика по радиото.
Какви книги държите на нощното ви шкафче?
В момента имам една купчина от 30-40 книги, но не ги чета. Просто съм неподреден.
Четете ли дизайнерски списания?
Не, никога.
Откъде получавате новини? Вестници?
Не ги чета често, харесам най-много Herald Tribune.
Забелязвате ли как се обличат жените?
Имате ли някакви предпочитания?
много харесвам женската мода.
Какъв тип дрехи избягвате да носите?
Никога не нося спортни дрехи, дори когато играя голф нося панталони, които обличам всеки ден.
Имате ли домашен любимец?
За съжаление, не. Живея сам, а за животните трябва някой да се грижи.
Къде работите по Вашите проекти?
Навсякъде, в леглото, в самолета, в офиса ми.
Винаги имам нещо под ръка, за да записвам идеи, скицирам на вестници или списания в самолета. Обикновено откъсвам страницата и тогава рисувам на нея.
За кого бихте искал да проектирате нещо?
Не понасям ученически-звучащи заглавия като „Къщата на пианиста на езерото Гарда”. Вярвам, че архитектурата и работата винаги са свързани с действителността. Ако не са, то тогава това е друг вид работа. Това значи, че няма извинение за създаването на грозни неща.
Когато задачата е поставена, едва хипотетична работа за мен е абсолютно глупава.
Гледай това.
Обсъждате ли работата си с архитекти и дизайнери?
С никой. Милано е градът на самотата.
Опишете стила си така, както би го описал Ваш добър приятел.
Стил е дума, която мразя. Мисля,че двамата най-велики творци на века са били Frank Lloyd Wright и Le Corbusier. Опитвам се да творя възможно най-просто, да премахвам излишното. Харесах, когато Mies каза „малкото е повече”. Мисля, че това е правилният начин да се разбере нашето творчество.
Гледай това.
От коя Ваша творба сте получи най-голямо удовлетворение?
Не обичам да се връщам на работа, която вече съм завършил, никога. Както един виновен човек никога не трябва да се връща на мястото на престъплението. Проект, който наистина харесах беше сграда на Piazzale Aquileia. Но обикнвено, когато се връщам към старите си работи, виждам едиствено грешките, който съм направил и оставам снизходителен към тях, зщаото знам, че въпреки, че виждам само грешките си, нещо все пак остава.
Има ли дизайнер и/или архитект, който цените много?
Оставяйки на страна Микеланджело, модерното движение е моята собствена история. Наистина се възхищавам на Franco Albini и Ignazio Gardella.
А от тези, които са все още активни, има ли някой определен, когото уважавате?
Много харесвам работата на Castiglioni и орпеделено не харесвам работата на „вътрешните” архитекти в момента.
От какво Ви е страх относно бъдещето?
Аз съм неспокоен човек и ме е страх от всичко.
Следва въпросникът на Марсел Пруст (1871 – 1922).
(На 14 годишна възраст Пруст е получил английски албум „Признания : амбул за записване на мисли и чувства”.
Седем години по-късно Марсел Пруст публикува този въпросник)
В литературните салони в Париж през XIX в. Тази салонна игра е била популярно развлечение.
За Designboom Вико Магистрети отговаря на тези „старомодни” въпроси.
главният елемент на моя характер
несигурността
качество, което ценя в мъжа
доброжелателността
качество, което ценя в жената
прекалено много са.
какво оценявам най-много измежду приятелите ми
привързаността
моят основен дефект.
мързел
най-желана професия.
моята работа.
моята мечта за щастие.
да остана в Аризона.
кое би било най-голямото нещастие за мен.
-
като кого бих искал да бъда
-
къде бих искал да живея
въпреки всичко бих казал Италия
цветът, който предпочитам.
бял.
цветето, което обичам.
гардения.
птицата, която предпочитам
врабче.
любим автор.
Толстой.
любим поет.
Леопарди.
моят герой във фантастиката.
полковникът от „100 години самота”.
моята героиня във фантастиката.
Наталия във „Война и мир”
любим композитор.
Моцарт.
любими художници.
прекалено са много.
моите герои в реалността.
нямам такива
моите героини в историята.
-
любими имена.
Стефано и Сузана
не предпочитам
чесън.
исторически герои, които не харесвам.
прекалено е лесно и сложно да се каже.
военното начинание, което одобрявам най-много.
имам презрение към глупави войни.
реформацията, която оценявам най-много.
протестантството.
дар от природата, който бих искал да имам.
да свиря на пиано.
как бих искал да умра.
в съня си.
душевното ми състояние в момента.
неспокойно
грешка, която бих понесъл.
невярност
моето мото:
нямам такова.
И за десерт още една порция творби на Вико Магистрети:


