Питър Блейк и неговата “Азбука”

Идеята за тази негова серия от принтове се ражда 1991 година и може да се нарече ретроспекция на цялостното му творчество, защото съдържа в себе си много от техниките и темите, които са любими на Блейк. Тя характеризира неговия метод на работа - вплитане на изображения от пощенски картички, списания и други продукти “еднодневки”. Серията се състои от 26 принта, по един за всяка буква - “Z” за “zebra”, “K” за “King” (в случая Елвис Пресли) и отразяват неговия хумор и сколнност към еклектизъм.

Повече от серията “Азбука” може да видите тук.

Питър Блейк + Поп арт + Кока-кола = :)

Август 2007 година сър Питър Блейк - бащата на британското поп арт течение, е избран от Кока-кола да направи уникално и запомнящо се поп арт творение като включи силуета на добре познатата ни бутилка, с което да се отпразнува 75 години от създаването на дизайна й. Между 18-ти и 23-ти август в областа Саут Банк², той създава пред очите на всички една 7 метрова експлозия от цветове и положителна енергия, абсолютно в духа на посланието на Кока-кола.

В Кока-кола арт галерия може да разгледате колекция от уникални, хитри и представляващи наслада за окото, интерпретации на рекламата на Кока-кола. Те са дело на водещи художници и дизайнери. Всички те разкриват тяхната лична представа за философията на слоугана - “The Coke Side Of Life”. Творбите на авторите отразяват различни стилове, личности и култури, но всички те са една пъстра експлозия от цветове, енергия, оптимизъм и радост.

Може да разгледате и да си свалите с висока резолюция всичките 101 уникални хрумки тук.

¹поп арт - течение в изкуството, което се заражда през 50-те години на миналия век във Великобритания и малко по-късно паралелно и в Америка. Характерно за него е вплитането на продукти на масовата култура - комикси, различни стоки, рекламни материали, опаковки и др.

²Саут Банк е регион в Лондон по южния бряг на Темза, където са разположени няколко важни културни сгради/институции. Там се намира Саутбанк Център - най-големият европейски център за искуство.

Източници и връзки:

Блог местенце за всичко около събитието >>
Списък със слоугани на Кока-кола >>

За Питър Блейк:

Инфо в сайта на Саутбанк център. >>
БГ блог за съвременно изкуство. >>
Биография в Wikipedia. >>
Сайт със световни арт ресурси. >>
Списание на галерия Тейт. >>
Една приятна статия за него. >>

Eто някои от неговите творения:

Повече информация за дизайнерската работа на Вико Магистрети:
artemide.it
campeggisrl.it
cassina.it
depadova.it
flou.it
fritzhansen.com
kartell.it
schiffini.it

Eто и интервю на Вико Магистрети направено за designboom.com:

Кой е най-хубавият момент от деня?
вечерта, защото е хубаво да не се налага да мислиш.

Какъв тип музика слушате в момента?
Аз слушам само класическа музика. Обичам Моцарт и не разбирам нищо от друга музика. Не се интересуам от музика, по-късна от тази на Шуберт. Харесвам музиката до времето на Бетовен, включително неговата.

Слушате ли радио?
Слушам музика по радиото.

Какви книги държите на нощното ви шкафче?
В момента имам една купчина от 30-40 книги, но не ги чета. Просто съм неподреден.

Четете ли дизайнерски списания?
Не, никога.

Откъде получавате новини? Вестници?
Не ги чета често, харесам най-много Herald Tribune.

Забелязвате ли как се обличат жените?
Имате ли някакви предпочитания?
много харесвам женската мода.

Какъв тип дрехи избягвате да носите?
Никога не нося спортни дрехи, дори когато играя голф нося панталони, които обличам всеки ден.

Имате ли домашен любимец?
За съжаление, не. Живея сам, а за животните трябва някой да се грижи.

Къде работите по Вашите проекти?
Навсякъде, в леглото, в самолета, в офиса ми.
Винаги имам нещо под ръка, за да записвам идеи, скицирам на вестници или списания в самолета. Обикновено откъсвам страницата и тогава рисувам на нея.

За кого бихте искал да проектирате нещо?
Не понасям ученически-звучащи заглавия като „Къщата на пианиста на езерото Гарда”. Вярвам, че архитектурата и работата винаги са свързани с действителността. Ако не са, то тогава това е друг вид работа. Това значи, че няма извинение за създаването на грозни неща.
Когато задачата е поставена, едва хипотетична работа за мен е абсолютно глупава.
Гледай това.

Обсъждате ли работата си с архитекти и дизайнери?
С никой. Милано е градът на самотата.

Опишете стила си така, както би го описал Ваш добър приятел.
Стил е дума, която мразя. Мисля,че двамата най-велики творци на века са били Frank Lloyd Wright и Le Corbusier. Опитвам се да творя възможно най-просто, да премахвам излишното. Харесах, когато Mies каза „малкото е повече”. Мисля, че това е правилният начин да се разбере нашето творчество.
Гледай това.

От коя Ваша творба сте получи най-голямо удовлетворение?
Не обичам да се връщам на работа, която вече съм завършил, никога. Както един виновен човек никога не трябва да се връща на мястото на престъплението. Проект, който наистина харесах беше сграда на Piazzale Aquileia. Но обикнвено, когато се връщам към старите си работи, виждам едиствено грешките, който съм направил и оставам снизходителен към тях, зщаото знам, че въпреки, че виждам само грешките си, нещо все пак остава.

Има ли дизайнер и/или архитект, който цените много?
Оставяйки на страна Микеланджело, модерното движение е моята собствена история. Наистина се възхищавам на Franco Albini и Ignazio Gardella.

А от тези, които са все още активни, има ли някой определен, когото уважавате?
Много харесвам работата на Castiglioni и орпеделено не харесвам работата на „вътрешните” архитекти в момента.

От какво Ви е страх относно бъдещето?
Аз съм неспокоен човек и ме е страх от всичко.

Следва въпросникът на Марсел Пруст (1871 – 1922).
(На 14 годишна възраст Пруст е получил английски албум „Признания : амбул за записване на мисли и чувства”.
Седем години по-късно Марсел Пруст публикува този въпросник)
В литературните салони в Париж през XIX в. Тази салонна игра е била популярно развлечение.
За Designboom Вико Магистрети отговаря на тези „старомодни” въпроси.

главният елемент на моя характер
несигурността

качество, което ценя в мъжа
доброжелателността

качество, което ценя в жената
прекалено много са.

какво оценявам най-много измежду приятелите ми
привързаността

моят основен дефект.
мързел

най-желана професия.
моята работа.

моята мечта за щастие.
да остана в Аризона.

кое би било най-голямото нещастие за мен.
-

като кого бих искал да бъда
-

къде бих искал да живея
въпреки всичко бих казал Италия

цветът, който предпочитам.
бял.

цветето, което обичам.
гардения.

птицата, която предпочитам
врабче.

любим автор.
Толстой.

любим поет.
Леопарди.

моят герой във фантастиката.
полковникът от „100 години самота”.

моята героиня във фантастиката.
Наталия във „Война и мир”

любим композитор.
Моцарт.

любими художници.
прекалено са много.

моите герои в реалността.
нямам такива

моите героини в историята.
-

любими имена.
Стефано и Сузана

не предпочитам
чесън.

исторически герои, които не харесвам.
прекалено е лесно и сложно да се каже.

военното начинание, което одобрявам най-много.
имам презрение към глупави войни.

реформацията, която оценявам най-много.
протестантството.

дар от природата, който бих искал да имам.
да свиря на пиано.

как бих искал да умра.
в съня си.

душевното ми състояние в момента.
неспокойно

грешка, която бих понесъл.
невярност

моето мото:
нямам такова.

И за десерт още една порция творби на Вико Магистрети:

Антони Гауди (Antoni Gaudí) е роден през 1852 година в провинция Таррагона, Испания. Още от своето детство внимателно наблюдава, природата, привличен от нейните форми, цветове и геометрия. Учи архитектура в Барселона, град с неповторима атмосфера и дух, отворен към всичко ново. Тогава господства стилът на Модернизма, който съвпада с тогавашното европейско Ново изкуство, което прониква във всяка среда на обществото, и бързо се е превръща в най-представителното изкуство. Не случайно Барселона е призната като една от световните столици на Модернизма, a Антони Гауди е неин градоначалник, проектирал и построил общо 26 обществени и религиозни сгради.

Свещенното семейство (La Sagrada Familia) е най-мащабното дело и символ на Барселона. През 1883 г. Гауди приема да продължи започнат неоготически проект, като го трансформира изцяло. По оригинален начин съчетава различни геометрични форми като хиперболични параболи, изпъкнали и спираловидни извивки. Декорацията по фасадата наподобява пясъчен замък с многобройни религиозни сцени. Всички елементи на храма, архитектурни и декоративни, целят да покажат символичния манифест на волята, произхождаща от християнската традиция. Работи по този проект до края на живота си, когато през 1926 г. загива нелепо, блъснат от трамвай. Интересно е, че строежа на храма се финансира само от дарения, поради което работата продължава и до ден днешен.
За да разбереш повече за проекта влез тук :
www.sagradafamilia.org
или просто разгледай снимки от храма тук :
www.pasarlascanutas.com

Една от най - уникалните сгради в Барселона се нарича Casa Batllo (Батьо). През 1904 г. геният на Гауди трансформира една посредствена къща, построена през 19 век. На фасадата прибавя трибуна, тераси и колони, наподобяващи човешки скелет и декорира с многоцветна керамика. В интериора реорганизира пространството, обединявайки стълбището и дневната, за да постигне по-добро осветление и вентилация. Пристроява още два етажа и я завършва с изящен керамичен покрив. Най-хубавото за тази сграда е че … може да бъде твоя :) Да!! Част от нея се наема, а за да разберете как, просто кликни тук :
www.casabatllo.es

Пещерата е прозвището на необичайна жилищна сграда на име Casa Milá (Миля). Поръчителят и - Pere Milá, желаел да живее в зрелищна къща, на пъпа на Барселона, а Гауди е бил най-талантливия архитект, способен да конструира такава. Строежът започва през 1906 г., фасадата и прилича на грамада камък, а терасите са от ковано желязо. На покрива има просторен парк, подобен на лабиринт с каменни статуи. Предлагаме Ви да хвърлите един поглед на този шедьовър като натиснете тук :
www.pasarlascanutas.com

За десерт Ви представяме сбъднатата мечта на Гауди – Паркът Гуей (Güell). Отново поръчител е заможен индустриалец, на име Güell. Гауди следва английския модел на град-градина, като преобразува голям каменист терен на различни нива, в почивна зона. За някои това е изгубен рай, а за други - джунгла, обмислена до последния детайл. Формите, които използва са учудващи, различни и колоритни, трудни за класификация въобще. Паркът Гуей отразява най-ярко идеите на Гауди за симбиоза между човекa и природата.А за да се убдите сами, натиснете тук :
www.pasarlascanutas.com
Насладете се максимално на вълшебния свят на Антони Гауди :)
Вдъхновявайте се и търсете уникален подход към всичко около Вас !

А защо не и една виртуална разходка (на 360°) из улиците на Барселона :)
www.bcn.es

Човекът се казва Милтън Глейсер ( Milton Glaser ), a хрумката датира от 1973 и се е превърнала в най-имитираното лого в човешката история (без майтап). М.Г. е роден на 26.6.1929 в същата тази “голяма ябълка” и до днес дава интервюта. Избрани моменти от едно такова по-надолу, първо малко факти:

От 1948 до 51-ва следва в ” The Cooper Union Art School”, а после е стипендиант в Болония за една година. Преподава му Джиорджио Моранди ( Giorgio Morandi ). През 54-та става основател на ” Push Pin” студио, на което е президент до 1974г. Студиото от своя страна издава от 55-та до 74-та списанието “Push Pin Graphic”.В една ера на швейцарски рационализъм, Push Pin възхвалява еклектичния и екцентричен дизайн на изминалите години, като същевременно ни представя отчетлива съвременна лексика, правейки широка гама от оформления - обложки на плочи, книги, списания, постери и дизайн на шрифтове. През 1968 М.Г. и Клей Фелкер ( Clay Felker ) основават списание “New York Magazine”. Глейсер е президент и дизайн редактор на списанието до 77-а. В същото време той издава и “Underground Gourmet” - наръчник на чревоугодника за добрите и евтини ресторантчета в града.
От създаването на “Milton Glaser, Inc” ( 1974г.) , работата в това Манхатънско студио обхваща редица различни дейности. Принт - всякаква идентичност за корпоративни и маркетингови цели , лога ( това , което дискутираме става най-имитираното лого в човешката история ), над 300 постера ( сред който най-спрягания е този на Боб Дилан с една цветна весела коса ). Интериорен дизайн - изложения, интериори и екстериори за ресторанти, търговски центрове, супермаркети, хотели и друга комерсиална среда.

В периода 1975-1977г. М.Г. е дизайнерски ръководител на списанието “Village Voice”, a 1983 е годината , през която основава “WBMG” - едно студио, насочено към обслужването на вестници и списания. Това става с помощта на Уолтър Бернард (Walter Bernard - бивш арт-директор на “Time”). Заедно те правят оформлението на над 50 списания по целия свят. Някои от тях са : “La Vanguardia” (Барселона), “O Globo” ( Рио де Женейро), “l’espresso”(Рим) , “The Washington Post”, “Money”, френското “Тhe Nation”, “Paris Match”, “l´express”, “Еsquire”,
“Jardin des Modes” и “Business Tokyo” (Япония).
Още от началото на кариетата си, освен активен дизайнер г-н. Глейсер е също и преподавател. Води курсове в гимназията за визуални изкуства в Ню Йорк ( една от най-уважаваните американски програми за обучение ). Пропускаме купищата изложби (вкл. и тези в музеите) и споменаваме ” 2004 National Design Award”, която е взел от националния музей на дизайна в САЩ.

официални сайтове, в които може да видите повече от неговите работи:
www.miltonglaser.com
www.miltonglaserposters.com

Следват някои интересни въпроси от интервюто за “designboom.com“

- Коя е най-хубавата част от деня?
- Когато нова идея изплува от дълбините на съзнанието ми. Може да е по всяко време.
(виж едно quicktime видео - 360 kb. - има и още такива в оригиналната статия)

- Слушате ли радио?
- Да.

- Какви книги имате на нощтното си щкафче
- Няколко за това защо Буш ( бел.прев. -същия онзи президент…) трябва да бъде свален, вечната класика на Леонардо - ” Последната Вечеря” и една от книгите на Гомбрич.

- Четете ли дизайнерски списания?
- Понякога.

- Забелязвате ли как една жена е облечена?
- Имате предвид стилистично ли? Или ако влезе в стаята и е облечена като вас. ДА (смях). Моят критерии за повечето неща е това дали е подходящо за случая. Това важи и за повечето неща в живота ми - нямам абсолютно чувство за това какви трябва да са нещата. Относително е.

- Като хлапе мечтали ли сте да станете графичен дизайнер?
- Винаги съм искал да бъда творец, но не съм знаел какво е графичен дизайнер. Предполагам, че едно от най-първите неща, които съм правил беше да прекопирам комикси.

- Дискутирате ли работата си с други творци?
- Почти никога.

- Използвате ли компютър?
- Ръцете ми никога не са докосвали компютър, но асистентите ми от офиса - всеки ден. Няма начин да движиш дизайн офис без компютър.

- Някакъв съвет към младите?
- Това е жилав бизнес, трябва да сте удивително последователни и настоятелни. Трябва да работите здравата. Не можете да практикувате отлично без да се трудите през целия си живот. Това не е лесен начин да спечелите парите си. Също… трябва да бъдете добре подготвени и да не гледате тесногръдо на нещата, защото всеки друг прави това по същото време. Богатството на това да разбираш идва от дълбоката история, философската идея.

fin.

* Ако се чудите защо през цялото време пиша “Глейсер” вместо ‘Глейзер” ще кажа, че човекът се е засегнал жестоко когато преди години са написали името му с “з”(z) - приел го като груба шега. Предполагам, че и на български не би искал да има грозни асоциации.

__________________________________________________

И за да затворим логическата рамка както трябва съм селектирал 10 други прочита на неговото лого. Един, от които я е правил самият той по повод събитията от 9.11.2001.